Осмите годишни награди на Столична библиотека за най-четени съвременни български автори и за най-активни читатели бяха връчени на церемония сред книгите в Библиотеката на София. Изборът на най-четените съвременни автори на българска литература беше направен от читателската аудитория на Столичната библиотека въз основа на статистика от електронния каталог.

Кметът на София Йорданка Фандъкова връчи отличието на избрания за "Писател на годината" – автор на най-четената книга – Захари Карабашлиев. Той получи наградата за романа си ?Опашката“.

"Огромна е ролята на книгите, те ни помагат да бъдем по-внимателни с думите, които използваме. В днешно време това е дефицит, – каза кметът на София Йорданка Фандъкова. – Гордея се със Столичната библиотека, чиито читатели се увеличават ежегодно. 63% от читателите на библиотеката са млади хора. Политиката ни за насърчаване на четенето в града през последните години дава резултат. Показателно е, че филиалът на Столичната библиотека в ?Овча купел“, който открихме през миналата година, вече има 1200 читатели само за няколко месеца" – посочи също кметът Фандъкова.

?Благодаря на вас съвременните писатели, поети и интелектуалци за участието в различни инициативи на Столична община и на Столичната библиотека, с които увеличавате обичта към четенето. За читателя няма нищо по-вълнуващо от това да види и чуе на живо своя любим писател“ – посочи също кметът Йорданка Фандъкова. Тя поздрави най-младия читател, осемгодишния Виктор, който получи Първата награда, и му пожела здраве и много успехи. ?Пожелаваме си повече деца като Виктор, защото това е гаранция за развитието ни като нация“ – каза още кметът Фандъкова.

Пред аудиторията Захари Карабашлиев каза: ?Макар днес да съм поканен в ролята на пишещ, ще си позволя да кажа нещо като четящ, защото преди всичко аз съм такъв. Голямата благодарност за Столична библиотека за това, което прави за нашата общност – общността на четящите, от чието име си позволявам да говоря сега.

Изглежда, дошли са времена, в които ние – четящите – сякаш се чувстваме не на мястото си в този залят от информация свят, в тази потопена във визуални дразнители реалност…Понякога се чувстваме неловко сред гледащи, ние, които споделяме онзи таен език на книгите, ние, които предпочитаме страниците пред дисплеите, ние, които градим образи и герои в съзнанието си, а не ги консумираме наготово, направо от екраните. Ние, четящите, понякога се чувстваме като чужденци, дори бих могъл да кажа – като бежанци, в този доминиран от образи свят. В тази наша конкретна държавност, която сякаш е доминирана от безкнижници. Италианският писател Примо Леви казва: ?Пиша, за да се върна отново в общността на човечеството“. Аз бих казал: ?Чета, за да се върна в истинската си родина, да се върна у дома“. Та думата ми, приятели , е – радвам се, че тази хубава сграда на библиотеката, разположена в самото сърце на София, се явява като едно Консулство на Републиката на четящите, към която, надявам се, ние принадлежим. Нещо повече от Консулство – тя е Дом! Знам, че това Консулство, този Дом, има нужда от подкрепа. Нашата подкрепа – на читателите – я имате. Нашата подкрепа – на писателите – също я имате. Нужна е и подкрепата на политическото съсловие, защото само то може да пише, да отстоява законите, предпазващи грамотността, образованието, книгите…

Мисля, че Бродски за пръв път в една известна лекция споменава, че съществуват престъпления срещу литературата, не само срещу хората. Като ?най-тежките са не цензурните ограничения, нито пък изгарянето на книги. Има и по-тежки престъпления – пренебрежението към книгите. За това престъпление човек заплаща цял живот, а ако пък го извърши нация, то тя заплаща за това с историята си.

Грозната война, която Русия води на територията на Украйна, която е по-скоро война срещу всички нас – четящи, мислещи, свободомислещи хора, е доказателство, че големият руски мислител и писател е бил прав. Ужасяващо прав! Ето затова е важно да изградим друго, фундаментално различно отношение към книгите. За да не се налага да заплащаме с историята си, както се е случвало на България преди, или с бъдещето си, както внезапно може да ни се случи, както в романа ?Опашката“.

Заместник-кметът на София Мирослав Боршош връчи наградата на Георги Господинов за ?Писател на годината“.

?Винаги е истинско удоволствие, когато награждавам Георги Господинов. Но преди да говорим за него, нека кажа нещо за Столична библиотека. През 2022 година открихме в нея ?Украински книжен кът“. Моля ви да си представите очите на малките украински деца, които отново срещнаха книжките на родния си език! Колко е важна тази подкрепа! Представете си сега на Виктор да му се наложи да напусне страната си внезапно и да не може да вземе книга от любимия си Валери Петров. (Виктор Попов на 8 години получи наградата ?Читател на годината (дете)“ на Столична библиотека за 2022 година. Любимият му български автор е Валери Петров.) Поздравявам екипа на Библиотеката и на Столична община за това, което направихме за украинците в България.

Имаше още една инициатива – ?Четем за свободата!“ В Деня на народните будители ние четохме откъси от големи световни и български писатели в подкрепа на украинците. Сред отзовалите се отново беше Георги Господинов. Тази награда е не само, защото е най-четеният автор, а и защото е човек със силна обществена позиция!“ – каза Боршош.

Георги Господинов прие награда си пред притихналата аудитория: ?Каква хубава тишина! Защото това е тишина, идваща от четящи хора. Затова и искам да се обърна към вас със ?Здравейте, четящи хора!“ За мен това е титла! Говорил съм много през годините за четящия човек. Четящият човек е красив, смислен. Четенето произвежда смисъл и затова се радвам толкова много, когато виждаме тук това общество от четящи хора, събрано от книги, събрано от хората, които работят в тази Библиотека. Първото поздравление е за г-жа Цинзова и всички, които правят това събитие. Защото четящият човек чете сам в един следобед, в една книга. Той не е обществено животно. Той чете в самота, но всъщност той чете в най-голямото общество, което можем да си представим – обществото на тези герои, които са в книгата, в света, който се отваря от книгата. Затова е хубаво четящият човек да излезе един ден от следобеда си и да се събере тук, да има празник. Четящият човек заслужава тези празници!

Стана дума за войната. Всяка война започва много преди да гръмнат първите танкове. Всяка война започва с една дълга война на думи. И никоя война не свършва с последния изстрел. Ще последва още една дълга война на думи след последния изстрел. Затова четенето не е просто забавление, не е убиване на време – за убиване на времето в последните десетилетия измислиха други медии. Четенето е преди всички тези медии, четенето е векове, векове, векове преди фейсбук, телефони, социални мрежи. Четенето е първата социална мрежа. И затова ми се струва – искам да го кажа с оптимизъм – когато в един народ има критична маса четящи хора, не всичко е изгубено! Събуждайте книги, събуждайте вкус! Благодаря ви!“

Мирослав Боршош връчи и наградата на предаването ?Тази сутрин“ на bTV за активна медийна подкрепа на кампаниите за насърчаване на детското четене и популяризиране бранда на Столична библиотека сред младежката аудитория.
?Имам удоволствието да посрещна гости четящи хора, за мен те са одухотворяващи. Аз самият съм четящ човек. И ако към празниците на четящите и пишещите хора трябва да добавим питащите хора, аз вярвам, че питащите хора трябва да са и четящи хора! Има една прекрасна мисъл на проф. Крикор Азарян. Той казва: ?Никога не излизай на сцената, ако нямаш какво да кажеш!“ – каза водещият Златимир Йочев, който прие отличието.

Сред отличените бяха още най-четените автори на художествена литература – Виктория Бешлийска, Георги Бърдаров и Здравка Евтимова; за ?Най-четен поет“ – Иван Ланджев, проф. Амелия Личева и доц. Йордан Ефтимов; проф. д-р Петър Стоянович за ?Най-четен автор на научна и научнопопулярна литература“ и подгласниците му Тони Николов и проф. Вили Лилков.
?Награда за най-четен автор на биографични книги“ взе Катя Зографова, за ?Най-четен автор на детска литература“ – Катя Антонова и подгласниците ? Цвета Брестничка и Слави Стоев. Специалната награда на директора на Столична библиотека получи проф. Кирил Топалов.

?Читател на годината (дете)“ е 8-годишният Виктор Попов, ?Читател на годината (ученици)“ е 15-годишната Александра Петрова, ?Читател на годината“ е Станимира Дойчинова, ?Най-четящо семейство“ са Екатерина Добрева и нейните дъщери Ева и Нора.
Сред отличените медии, най-атрактивно представящи артинициативите и кампаниите за насърчаване на четенето, книжовното наследство и дигиталните ресурси на Столична библиотека, бяха БНТ, Нова Телевизия, БНР – Радио ?София“ и журналистката Силвия Недкова от сайта ?Площад "Славейков“.

Днес читателската аудитория на Столичната библиотека – най-старата културна институция на София и най-голямата публична библиотека в България – наброява 81 хиляди човека. Читателите на библиотеката на София през 2022 г. са се увеличили с нови 18 600. Заетите книги за дома от софиянци са рекордните 530 хиляди, близо 1 400 са посещенията дневно в Библиотеката, а младите хора до 28 години са вече 63% от читателската аудитория. През март 2022 г. беше открит нов филиал на Библиотеката в район ?Овча купел“ (третата нова локация за последните 6 години). За 9 месеца филиалът има 1 200 читатели и над 12 000 заети книги. През 2022 г. е създадена нова комфортна читателска зона за четене, учене, работа и рекреация – Коуъркинг зона, реновирана е голямата зала в Детския център, обновени бяха библиотечни пространства в секторите за художествена и нонфикшън литература. През октомври 2022 г. бе открита музейна зала ?Личната библиотека на Симеон Радев“, която ще бъде част от бъдещия музеен литературен комплекс ?Бележити българи“ с уникалните лични библиотеки на големи личности на България.

През 2022 г. Столична библиотека предложи на читателите си близо 21 000 нови заглавия на книги, като 25% от тях са на български класици и съвременни автори. През последните години е засилено търсенето на съвременна българска художествена литература, на изданията, свързани с актуални проблеми на съвремието, приложна психология, медицина и здраве, политически науки, история, езотерика, книги за самопознание, екология, спорт и пътешествия. И през 2022 г. на особена популярност се радват мемоаристиката, биографиите и автобиографиите на наши известни обществени личности и популярни артзвезди.